За книгата: 1994 / Андре Кастело нарече втората част на книгата за Жозефина "Императрица, кралица, херцогиня." Този период от живота й започва с щастлив момент - Жозефин получава империята като подарък. Но много скоро се оказва, че „тронът те прави нещастен“: Наполеон се разделя с този, без когото преди не можеше да живее и ден, блестящата императрица ще бъде наречена „бедната Жозефина!..“. Това е съдбата на жената, „красива в радост и в скръб“. Дали тази съдба е била щастлива или неуспешна, трябва да прецени читателят от писмата на Наполеон до Жозефина: „Никога не съм имал ден, в който да не съм мислил за теб. Не е имало нощ, в която да не съм те държал в ръцете си. Никога не съм пил чай, без да проклинам славата и амбицията, които ме обрекоха на раздяла с дамата на живота ми. В разгара на събитията, начело на войските, в лагера - навсякъде, моята очарователна Жозефин сама царува в сърцето ми, занимава ума ми, поглъща мислите ми." "...Хиляди, хиляди целувки, нежни като любов моя!" "...Там, където моята Жозефин е до мен, аз вече не виждам нищо за Наполеон: "И все пак, Бог знае, аз го обичам повече от самия живот..." Наполеон за Жозефин: „Никога не съм обичал нито една жена толкова много.»